Лов на дива патица

 Ловът на дива патица е също много емоционален. Лошото е, че популацията прогресивно намалява . Според мен причината е промените в природата дължащи се на човешката дейност. Ветрогенераторите промениха  пътя на птиците. „Модерното земеделие” нанася най-големи поражения. Безконтролно се използват пестициди н хербициди. Химически се третират площите и семената за посев.  Това влияе на всички - и на хора и на животни. Спомням си времето, когато небето почерняваше от диви гъски, а местния юрдек беше в изобилие. Сега се срещат все по-рядко. Въпреки това желанието да ловувам на водоплаващ дивеч остава. В последно време няма много мераклии.  В нашия ловен район има три хубави водоема които държаха  местни патици, но тази година не съм виждал. Основният ни лов е на дива свиня. Затова ходя на лов като гост. Запознах с един млад ловец, чиято страст  е лова на дива патица. Познава ловния район и всички водоемчета  в него. Местността  е много трудна за ходене, силно пресечена, недостъпна за джипове.  Дивата патица е много трудна за издебване. Колегата има перфектен курцхаар. Аз водя младото куче – унгарска визла. Хубавото е, че работи на близо и е послушно. Обикаляйки, вдигнахме две единични патици, но надалеко и не можахме да стреляме по тях.  Изненадващо от  един по-далечен водоем, който пропуснахме се вдигнаха десетина птици. Днешния ден нямахме слука. Следващата седмица отново  успеха ни се размина. Имах индивидуална бележка и следващия излет отидох сам. Непрекъснатите дъждове бяха доволно разкаляли и сигурно затова много ловци се отказаха. Вървеше се много трудно, лепкавата кал натежаваше по ботушите, неравния терен ме задъхваше. Кучето търсеше усилено. В района се срещат  фазани и зайци. В един саз кучето вдигна фазан. Радвах се на добрата му работа. Не стрелях разбира се.  Вдигна и подгони едно зайче, което бързо превали възвишението, по нагорнището кучето няма шанс. След малко се върна запъхтяно. Обикалях и внимателно оглеждах водоемчетата.  Надявах се някъде да има притаен единичен юрдек. Но уви нищо. След три часа преход почувствах умора. Не носех никакъв багаж освен мешка с малко шише вода. Спрях малко да почина, след което слязох към един силно обрасъл голям гьол, но и тук не видях нищо. Реших да си тръгвам явно и днешния ден нямаше да има успех.

Все пак лова трябва да се кара до край. Дивите патици са много организирани. Когато се хранят или почиват винаги има една на пост. При най-малката опасност тя издава сигнал и всички се вдигат. Показвайки се от храстите чух изкрякването и шума на излитащите птици. Стрелях два пъти почти инстинктивно. Една патица падна. Беше почти в средата на водата. Кучето ми до сега беше апортирало от водата пръчки и пластмасови бутилки, но не и дивеч. Подавах му команди „донеси“, то влизаше във водата и се връщаше.  Започнах да търся камъчета да хвърлям към патката, за да му привлече вниманието. Третият  опит се оказа успешен. Вниманието на помощника ми беше привлечено от плуващата птица. Той стремително се насочи към нея захапа я и с лекота я изкара на сушата. Похвалих го. Моята и неговата радост бяха неописуеми. Хвърлих му я още три пъти във водата и кучето с удоволствие  я извади.

Този излет беше много успешен за мен, защото се уверих във възможностите на четириногия ми приятел.  Оставих само две празни гилзи, но изпълнен с надежда за следващите излети. Наслука на всички.