ЛОВ НА ДИВА СВИНЯ И БЕДСТВИЯ

И тази година ловния сезон бързо отминава.С поговорката, че за ловеца лошо време, люта ракия и грозна жена няма, не съм много съгласен. Лошото отношение към природата ни се връща. Такива постоянни валежи не си спомням. Хората си имаме определена вина. Изсякоха се горите и няма какво да задържа водата и тя безпрепятствено се стича по склоновете. Запълниха се и се изораха каналите. Язовирите предназначени за напояване се превърнаха в рибарници. Ликвидираха се съоръженията от напоителните системи. Това са  предпоставките за бедствията и наводненията. И мен ме обхвана разочарованието от безсилието, че нищо не може да се направи. Нищо не се променя, а става по-зле. Много от моите приятели ме питат защо не пиша вече толкова често. Когато нямаш настроение и не ти идва отвътре, потиснат от сивото ежедневие за какво да пишеш. Не ми се е случило нищо интересно. Сравнително често ходя на лов, бих казал почти не пропускам възможност, но не мога да се похваля с голяма слука. Голяма част от времето ми е запълнено с грижи за двете  кучета. Младото куче го водя постоянно с мен. Това донякъде обрича на неуспех  лова на дива свиня. Ако няма други гоначи, ходя аз. Като цяло тази година няма много прасета. Лошото е, че и при нас се изсякоха горите. Изораха се  даже пътищата за субсидии. Според мен животните са все още в полето, където остана поради лошите климатични условия неприбрана реколта от царевица и слънчоглед . Има дружинки, които не бяха виждали диви свине, а този сезон имат успехи. Нашето ловно поле е сравнително малко, но е разположено в средата на ловните райони. Основно слуката ни идва от групи диви свине преминали от съседите ни. Интересно ми е да ходя на различни места на лов. Харесва ми лова на водоплаващи, фазан, яребица и заек,  с удоволствие ако имам възможност пропускам свинския лов. Така при едно мое отсъствие излязла голяма група и се пръснала. На много от ловците излезли прасета. Паднала голяма стрелба и емоции. Резултата бил поразителен-седем прасета. Когато има слука следващата седмица идват много гости и се изпълва цялата „бележка“.  Няма ли прасета, остават само редовните. За мен лова е най-големия разход в бюджета ми. Като сложа храната за кучетата, бензина, поддръжката на джипа, патроните, таксите, сумата става сериозна. Трудно ми е да си позволявам 30-40 лева на излет в днешните кризисни времена, но все се успокоявам, че е по- добре да ги давам за лов отколкото за лекарства. С годините не мога да кажа, че мерака ми намалява, даже напротив. Човек трябва да има някакъв отдушник в днешното напрегнато несигурно време. Старая се и сина ми да идва с мен, когато има възможност, за да се откъсне от напрегнатата си работа, от компютъра.  На мен очите ми са насочени все към хубавото марково оръжие. На  излет един от гостите успя да повали  три прасета с три изстрела. Стреля с Блазер 9.3х62. Средностатистически ловец не може да си позволи такова оръжие. Аз няма да забравя тези два излета.  Почти всички коли затъваха в голямата кал. С общи усилия успявахме да ги извадим. Този излет носех карабината и пазех на една нива. Прасетата кучетата ги вдигнаха в баира срещу мен. Чух пращенето, но не избиха към мен. Последва честа стрелба. Ръководителят на лова ми се обади да отида до колегата, който беше с мен и ако има паднало прасе, да го натоварим.  Джипа ми беше с износени гуми и в размекналата кал често ставаше неуправляем. На един остър завой поднесе и се окопа в огромна локва. Не помагаха ни бавни, ни подлагане.  Отидох пеша да видя какво става. Оказа се, че колега с много по-проходим джип също е закъсал. Върнах се за лопата, но машината беше опряла до пода. Дърпане на ръка, копане, без резултат. Обадихме се на друг ловец със стария верен УАЗ 469 за помощ. Докато го чакаме отидохме 8 човека да опитаме да извадим моята кола. Вързахме един здрав колан и всички се напънаха. На бавни с въртене волана наляво надясно успях да се измъкна. След това извадихме и колегата. Този ден, въпреки закъсванията, имаше голяма слука. Бяха паднали четири прасета.  Реших на всяка цена да си сменя гумите.  Следващата седмица сина ми дойде също на лов. Ръководителят на лова ни определи местата. Вече с нови гуми бях прекалено самоуверен. Калта беше още по-голяма и по пътя имаше огромни коловози пълни с вода. Направих огромната грешка да заобиколя през нивата.И новите гуми не помогнаха. Затънах до праговете. Обадих се и отидохме пеша до пусията. Уговорихме се в промеждутъка на двете пусии да ме изтеглят.  След като преминаха гоначите се отправихме към колата, като идеята ни беше да се справим сами. Тъкмо отидохме и колегите дойдоха с два джипа. Безотказната уазка ме измъкна въпреки, че скъсахме едно въже. Днес нямаше слука. Като се прибрахме, първата ми работа беше да си дооборудвам  напълно джипа. На следващия ден тръгнахме за лов, но ни заваля дъжд и решихме да се върнем. Тази събота и неделя бяха също дъждовни и пропуснах лова. Надявам се времето да се подобри и следващите излети да има слука и много празни гилзи.