КОЛЕКЦИЯ НОЖОВЕ

Започнах да събирам ножове още от дете. Вече мога да се похваля с добра колекция. Почти всички ножове  използвам. Акцентът ми са ловните ножове. Стремя се да са ръчна изработка и от различни майстори. Имам такива които са безценни за мен, те са свързани с хора и много години назад. Най-стария датира от 1846 година. Това е голям каракулак. Първият нож, който получих работейки. Като малък бях много палав и буен. Растях безгрижно на воля в  китно балканско село. Здраво и силно дете, правех много бели. Този голям нож ми беше грабнал очите. За мен беше сабя. Основно го ползваха да стържат, когато пърлеха прасето по коледа. Мен ме болеше сърцето, че ще го похабят. Бях около 10 годишен и лятната ваканция прекарвах на село. Какви ли не щуротии ми идваха в главата. Чудеха се какво занимание да ми намерят. Наш близък роднина имаше магаре и понякога ме пращаше да го поя на обяд до селската чешма. Каракулакът беше негов, останал наследство от дедите ни. Предложих му сделка - всеки ден да извеждам магарето, да го връзвам на поляната да пасе, на обяд да го напоя и вечер да го прибрирам, на края на лятото "сабята" да бъде моя. Цяло лято се грижих за животното. На края на лятото получих каракулака. От тогава до сега почти всички ножове съм  си ги заработил. Имам четири, подарък от брат ми, които откупих за една жълта пара. Получавал съм упреци, защо са ми толкова ножове като не мога да ги ползвам всичките. Наистина някои не ги нося. Разглеждайки ги, виждам еволюцията в ножарството и моето. За ловеца ножа е много важен. Сега имам избор. Купувах различни ножове. Имам ръждаеми, ковани "цигански" ножове, които ползвам за груба работа. Ножарството се разви много. Преди "демокрацията" основно се ползваше стомана 4х13, която се намираше с връзки. Имах един познат който правеше ножове. Живее във  Варна. Обеща да ми направи нож, но да му намеря стомана. Беше края на зимата, снабдих се срещу почерпка с нужната стомата. Направих колет в който сложих едно шише хубава домашна ракия и зачаках. Лятната отпуска отидох на почивка със семейството ми море. Първата ми работа беше да видя какво става с поръчката ми. "Майсторът" ми показа ножа, но заяви, че няма ди го даде защото го обещал на някакъв германец, вече не си спомням за 20 ли, за 40 ли марки. От тогава този човек го зачеркнах. Купих си след това много ножове от различни майстори и всички бяха много коректни. Предпочитам ръчно изработените ножове, защото човека, който го прави, влага нешо свое, характерно. Реално погледнато заводските ножове като качество са по-добри. Особено за съвременните прахови стомани се изискват точни технологични процеси на обработка. Закаляването на ножа е най-важно и там е майсторлъка. Висока технологичност трудно се постига в любителски условия. Мога да се похваля, че имам ножове от добри съвременни стомани. За лов се сдобих с ръчно изработен от стомана S90V, която ми препоръчаха като една от най добрите. За съжаление не можах да го пробвам в реални условия, тъй като ловния сезан приключи. За мен теста за ловен нож е да одереш и разфасоваш средно голямо диво прасе без заточване. Притежавам два ковани "дамаскови" ножа от нашенски майстор. Едидиният е изкован от стоманено въже, не знам колко слоен е, но има ряз, другия е с вложка от ШХ15. Намират ми се и няколко сгъваеми ножчета, но по принцип не съм им голям фен. Всяка колекция е отражение на живота на собственика си. Синът ми предлага да разпродам по голямата част от ножовете и да си оставя само най-хубавите които да ползвам. За сега не мисля да продавам нищо. Парите са нещо преходно без тях не може, но никога не съм им робувал. Пази боже да се наложи да си разпродавам колекцията. Живота отлита, ножовете остават. Важното е да съм жив и здрав. . Да мога да ходя лов. Да има слука и много празни гилзи.