Пушка или джип

Започването на този ловен сезон беше изключително слабо. Пъдпъдък и гургулица се срещат много рядко почти навсякъде. С  нетърпение чакаш откриването, но когато имаш големи надежди идва и разочарованието. Стягам се цяла година. Гледам кучето да е в кондиция. Оръжието и екипировката в изправност. Стремя се да обновявам ловния ми интервал. Тази година пред мен стоеше дилемата какво да избера - пушка или джип. Въпреки кризата успях да заделя скромен ресурс, но достатъчен за добра пушка. Гладкоцевни пушки имам достатъчно. Разполагам с разнообразни системи, които задоволяват напълно нуждите ми на този етап. Любител съм на 22 калибър. Имам самозарядна и болтова карабина, но рядко ходя с с тях на лов. Ползвам ги за тренировки. Като изтървах прасета  миналия сезон, наумих си да пенсионирам Мазалата не, че ми е виновна пушката. Проблемите са винаги в задприкладното устройство. На мен мечтата ми е BROWNING BAR 2 калибър 30-06 или 308. Извадих си разрешително за покупка, но ме налегна много работа и куп задачи. Първоначално бях решил да търся втора употреба, но цените на това което се предлагаше се доближаваха до тези в оръжейните магазини. Продавачите след няколко годишна употреба не бяха склонни на отстъпки. Нямах късмет да попадна на нещо подходящо и на изгодна цена. Другата ми ловна мечта беше джип. Тук избора ми е само от втора употреба. Но не мога да си позволя кой знай какъв джип, а не ми и трябва такъв. Като си помисля, че основно ще пътуваме с кучето, в дъжд, сняг, калотии и черни пътища.. Поставил си бях няколко критерия. на които трябва да отговаря. Първият и основен - не трябва да бъде ръждясал и изгнил. Проходимостта за мен не е водеща тъй като обичам да ходя пеш. Важното е да стигна до определен район, не е задължително да е до пусията. За мен най-проходима е ЛАДА НИВА. Това лято си откарах на този автомобил. Преминах праз места където не вярвах, че ще мине кола. Нивата издържа на всичко.Като се прибави евтината поддръжка, това е идеалния автомобил за лов. Всички автомобили които гледах бяха порядъчно изгнили и с неоправдано високи цени стигащи до две маркови карабини заедно с оптиките. Насочих се към СУЗУКИ САМУРАЙ. Това е може би най-проходимата и надеждна машина, но също с неоправдано висока цена. Като се прибави малкото вътрешно пространство и голямото друсане, се разубедих. Не става за по-дълъг път. Подходящ е да пътуваш до 30-40 километра. ВИТАРАТА беше другата машина която търсех. Ходих до други градове. В обявите колите се описваха в идеално състояние, но като отидеш на място действителността се оказваше коренно различна - основно изгнили. Така не можах да намеря подходяща. Следващият вариант в ценовия клас който си бях определил беше НИСАН ТЕРАНО къса база. Попаднах на един в добър външен вид, но отдолу беше прясно боядисан. Продавачът ме убеждаваше, че никъде няма грам ръжда и само е освежен. Двигателят работеше  добре, всичко беше изправно. Салона идеално запазен. Когато реших да проверя има ли крик дойде изненадата. От отсека се виждаше земята, корозията не беше простила и тук, а подавача беше пропуснал да замаскира мястото. МИЦУБИШИ , ТОЙОТА и НИСАН ПАТРОЛ държат високи цени. ДАЙХАЦУ ФЕРОЗА, УАЗ и АРО ги изключих от търсенето. Така остана само ОПЕЛ ФРОНТЕРА. Срещал съм много противоречиви мнения, но за мен е важно състоянието на колата. Попаднах на очукан от градушка, но цената след пазарлък беше приемлива за мен. Взех го без много да му мисля. След задължителното обслужване вече бях доволен, че постигнах мечтата си. Вече навъртях около 3000 километра. Удоволствие е да се кара. Имаш самочувствие на пътя. Машината се държи добре. Пробвах колата на различни терени. В последно време ловците се разглезиха. Не им се ходи пеша. Стремят се да отидат до самата пусия с кола. Това ни откъсва от природата. За мен разходката е важна част от лова. Стремя се да ходя колкото се може повече особено ако е хубаво времето. Някои колеги ми се чудят защо съм взел джип след като ходя пеша, но за мен е важно да съм сред природата. Много е важно да имаш надежден високо проходим автомобил особено зимата, дава по-голяма сигурност и свобода. Доволен съм от придобивката, но очите ми са пак насочени към "браунинга". Приятели които ме познават казват, че само съм отложил покупката. Важното е да има тръпка и много празни гилзи.