Автомат Калашников

Това е най-разпространеното оръжие по света. Произвежда се в много страни в различни модификации и калибри. Няма мъж, който е ходил в казармата и да не  познава Калашников. Това е непретенциозно оръжие, но ми е останал споменът за непрестанното чистене. Чистеше се не само след стрелба, а постоянно. Във военното училище трябваше да си направим специален набор от клечки, за да може да се бръкне навсякъде. Колкото и да чистиш, взводния винаги намираше нагар особено в газовата тръбичка и това беше поредния повод да те лиши от отпуск в гарнизона. Сега на много младежи това е нещо непонятно. Наблюдавам как много от младите ловци си хвърлят пушките по земята. В онези години, ако си оставиш автомата на земята, ареста ти беше сигурен. В Българската народна армия оръжието беше издигнато в култ. Идеята за създаване на самозарядно оръжие, което да заема междинно положение между картечницата и щурмовата пушка се заражда още по средата на Втората световна война. Съветския "Шпагин" няма достатъчна далекобойност и поразяваща сила. Немците изпреварват със създаването на автоматична щурмова пушка, използваща междинен патрон. МР-43/44 се доказва на фронта, но немската промишленост отслабва и не могат да се задоволят нуждите на войската. След войната Съветската армия се нуждае от превъоръжаване и модернизация. Поставена е задача на  оръжейните конструктори за създаване на ново надеждно лично автоматично оръжие. Печели моделът на Михаил Калашников. Михаил Тимофеевич Калашников е роден на 10.11.1919 г. в Алтайска област, с. Куря. Семейството му е изселено през тридесетте години. Младежът започва да работи в железопътно депо. През 1938 година е повикан на редовна военна служба в Червената армия като танкист. Още тогава се проявява техническата му мисъл и прави различни рационализации-разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танка. Изпратен е в Ленинград. Започва войната и старши сержант Калашников отива на фронта като командир на танк. Ранен е и по време на лечението му се ражда идеята за създаване на по-съвършено автоматично оръжие. Работи в Авиационния институт евакуиран в Казахстан. Учи в конструкторското бюро в Подмосковието. Започва работа в оръжейния завод в гр. Ковров, където разработва АК-47. За разработването на оръжието след войната помага и доказалия се немски конструктор Хуго Шмайсер. Той е заселен в Урал и руснаците се възползват от неговите знания и опит. Във всяко ново оръжие се копира и по нещо рационално от други системи. Конструирането на АК-47 е  завършено завършен окончателно през 1947 година, но се провеждат войскови изпитания до 1949 година, след които  оръжието е прието на въоръжение в Съветската армия. Започва масирано производство след 1951 година, за да се сменят ППШ (Шпагин) и ППС (Судаев).  Автоматът използва 7.62х39 патрон образец 1943 година. Произвежда се в два варианта: с дървен приклад и снемаем нож-щик и със сгъваем метален приклад. В затилъка на дървения приклад има място за поставяне на ЗИП.

Тактико-технически данни на автомат Калашников с дървен приклад.

1.Тегло на автомата с пълнител и принадлежности – 4.3 кг.

2.Тегло на празен пълнител – 0,42 кг.

3.Тегло на пълен пълнител – 0.92 кг.

4.Тегло на автомата с пълен пълнител  - 4.8 кг.

5.Обща дължина на автомата – 870 мм.

6.Дължина на цевта – 415 мм.

7.Дължина на набраздената част на цевта – 369 мм.

8.Дължина на мерната линия – 378 мм.

9.Вместимост на пълнителя – 30 патрона.

10.Темп на стрелбата – 600 изстр./мин.

11.Начална скорост на обикновения куршум – 710 м/сек.

12.Тегло на обикновения куршум – 7.9 гр.

13.Тегло на патрона с обикновения куршум – 16.2 гр.

14.Автоматът със сгънат металически приклад е дълъг – 645 мм.

Оръжието позволява воденето на единичен и автоматичен огън, като предпазителят е съвместен и с превключвателя на вида на стрелбата, което опростява конструкцията. Автоматиката работи на принципа на отвеждане на барутните газове от канала на цевта.

След създаването на Варшавския договор оръжието е прието на въоръжение във всички страни членки. За да се задоволят нуждите на техните армии, военно-промишлените  им комплекси получават документация и усвояват технологията на производство. Започва износ по всички “горещи” точки на света. АК-47 става на най разпространеното оръжие. В България се произвежда в тогавашния завод “Фридрих Енгелс”, сега “Арсенал”. Качеството на произвежданото у нас оръжие не отстъпва на съветското. АК-47 доказва своите преимущества във Виетнамската война. Седемдесетте години на миналия век се разработват различни модификации  и в други калибри, но АК-47 си остава класика и до сега. Стрелбата е най-ефективна до 300-400 метра, но с лекота се поразяват  мишени на 800 метра. Отката не е силен. Оръжието подскача нагоре. В последствие, при различните модификации, на мястото на муфата се поставят различни дулни компенсатори. Стрелбата е най-резултатна на къси редове по 3-4 изстрела. Автоматът с дървен приклад е по-прикладист. С него бяха въоръжени мотострелковите подразделения.

Автоматът Калашников е доказало се оръжие. Много системи са копирани от него. Всяко оръжие има определен жизнен цикъл. Има вече публикации, че ще бъде снет от въоръжение на Руската армия. У нас различни модели се произвеждат в завод “Арсенал”. За повишаване на огневата мощ, е снабден и с подцевен гранатомет. За гражданския пазар са разработени и се предлагат  няколко ловни варианта. Водят се много спорове дали Калашников става за лов. Няма оръжие с което да не може да се ловува, това зависи от ловеца. Калашников е разработен като оръжие с което да се осигури огнева мощ. Целта да бъде засипана с куршуми. Не е предвиден за прецизен изстрел. Ловните разновидности се различават съществено от оригинала. Други са и материалите от които се изработват. Не са предвидени за автоматична стрелба и ресурсът им е много по нисък. С ловния вариант може да се ловува у нас на много видове космат дивеч, но важното е да не  се използват бойни патрони, а само ловни с мек или кух връх. Автомат Калашников ще се използва още дълги години. Ще има много празни гилзи, но дано не са във война, а да се оставят по стрелбищата и ловните полета.