Жега

По-лошо начало на ловен сезон не е било досега. Пъдпъдък няма. Гургулици много слабо. Днес се чудя, да се стягам ли за утре. Жегата е непоносима. Никога до сега месец септември не е бил толкова сух и горещ. Сутрин няма никаква роса. Нивите ги изораха веднага след жътвата и пъдпъдък не се задържа в района ни. За всички излети през месец август успях да направя една норма. Първият излет на този месец беше обнадеждаващ, имах  15 пъдъпъдъка и няколко изпуснати. След това успехът ми започна да намалява  прогресивно - 8, 6 и накрая един. Птиците не се вдигат, издържат на стойката на кучето и прибягват много далеко. Понякога  излитат изненадващо изпод краката ти или зад теб. Тъй като са голяма рядкост, помощника ми работи на голям периметър и често ги вдига на голямо разстояние. Кучето ми работи префектно, но  аз правя много пропуски. Проблемът е, че в целия ни район останаха само два неразорани блока.  Малкото мераклии ги обхождаме надлъж и шир всеки излет и естествено няма на какво да се надяваме. След девет часа става много горещо и лова не е приятен. Курцхаарът  ми и той се изучи започва да търси сянката или отива да се охлади в близкия язовир. Въпреки всичко, не ми се пропуска  излет. Надеждата ми е в слънчогледа. Ако са го ожънали и не са го изорали може да стане лов. Казват, че за истинския ловец лошо време няма, но в жегата е лошо. Навсякъде се оплакват, че няма пъдпъдък. Въпреки всичко, надеждата ми остава, дано утре има слука и празни гилзи.