Разочарование

С нетърпение чаках наближаващите три почивни дни, за да отида  на лова. Цяла година се грижа за кучето по-добре от себе си. Много ми е терсене, когато пропусна ловен излет. За жалост  забелязах, че пръста на задния ляв крак на кучето започна да отича. Като го пипнах изтече гной и кръв. Промих го, но на следващия ден отока се увеличи. Заведох го на лекар и той извади  забилият се осил, но каза, че можем да ходим на лов. Нашето ловно поле беше засято почти навсякъде и се надявах, че тази година ще ловувам активно на пъдпъдък. За съжаление местностите където "държат" най-много пъдпъдък ги изораха още преди откриването на лова. Остана една нива засята с ечемик с много слаба реколта. Не бяха я жънали и беше обрасла с треволяк. Всички колеги ловувахме в нея. Осем ловци с четири  кучета. Пъдпъдъкът трудно се вдигаше. Без добре обучено куче ловът е почти невъзможен. Моят курцхаар се справя добре в тежки условия. Вдигна десетина пъдпъдъка и аз успях да отстрелям шест. Към десет часа започна да се стопля, не исках кучето да се претоварва и с колегата решехме да приключваме. Прибрах се в града, като внимателно наблюдавах състоянието на ловния ми помощник. На следващият ден предложих на съпругата ми да дойде да се разходи с нас на чист въздух. Реших да отидем в друга местност. Оставихме колата в края на една изорана нива. Следвах кучето, което търсеше усилено. Застана на стойка и като по учебник вдигна добре охранен пъдпъдък. Жена ми с интерес наблюдаваше действията ни. Стрелях, но пропуснах. Кучето ме погледна сякаш с неодобрение. На следващият се поправих. Отправихме към една обширна местност. Предната седмица минахме от тук, но нямаше пъдпъдък. Претърсихме доста площ и пак нищо. Кучето ми работеше неуморно. В долния край на нивата започна да търси усилено. Птиците вероятно бягаха в треволяка и не се вдигаха. Кучето заставаше на стойка, но пъдпъдъкът  пробягваше. Един излетя от краката на жена ми. Реагирах мигновено и го отстрелях. Въпреки недоимъка за около три часа направих нормата. Седнахме под една сянка, хапнахме и решихме да приключим за днес. Утрешния ден бе също ловен. За съжаление, сутринта като излязох от града заръмя и започна да се усилва дъжда. Принудих се да се върна. Следваше още една седмица чакане. В петък вечерта се уговорихме с колегата за тръгването сутринта. Разочарованието  дойде като пристигнахме. Навсякъде беше изорано. Решихме поне да обиколим района. Кучето вдигна два заека и пъдпъдъци на невероятни места. Учудих се когато птиците излитаха от храстите. Все пак успехме да отсреляме седем . Вдигаха се доста малки, по които не стреляхме. Направихме  голям преход и доста се изморихме. Спряхме до една чешма да поотпочинем. Беше вече обяд. Споделихме каквото имаше за хапване в раницата. Подкрепени, вдигнахме още няколко пъдпъдъка. Прибрахме се доста разочаровани, защото реално следващите излети няма къде да се ловува. Ако не намеря къде да отида на гости, ще обикалям отново покрай нивите, не са  ли ожънали слънчогледа ще се надявам на някоя гургулица или гривяк и пак да има празни гилзи.