Неточен мерник

С нетърпение чакам събота и неделя. Ловът на пъдпъдъци ми е любимия. Тези дни организацията на излета ми беше затруднена. Брат ми имаше резервация за почивка на море, но му се повреди колата. Помоли ме да му услужа с моята. За мен нямаше проблем, ще намеря с какво да се придвижа, но оставаше открит въпроса с кучето ми. Председателят на нашата дружинка е не по-малко запален по лова от мен. Уговорихме се да ни вземе с ловния ми помощник още в петък вечерта. С влизането в селото, ни посрещнаха двама наши колеги ловци. Заприказвахме се на пътя. Бяхме до къщата на единия. Той е един от старите и опитни ловци в дружинката ни. Много гостоприемен и добър другар. Покани ни да почерпи по ракийка. Не беше необходимо да ни убеждава много. Вързах кучето за теглича на колата и заседнахме. Домакинката бързо приготви салатката. Под хасмата на сладки приказки не усетихме кога стана полунощ. Сутринта станах навреме, но от недоспиването и пийването ми беше дискомфортно. Кучето беше нетърпеливо. Двама от колегите с помощниците си ме чакаха вече на улицата. Тръгнахме към мястото на срещата. Събрахме се пет ловци с четири кучета. По-голямата част от нивите бяха вече изорани. Решихме да отидем в една нива засята е ечемик, но не беше жъната, тъй като буренаците и тревата бяха повече от реколтата. Местността "държеше" пъдпъдък. Минахме покрай старата лавандула. Кучето ми фермира, но птицата не се вдигаше,  започна да търси усилено. Излетя малко пъдпъдъче. Стрелях почти инстиктивно. Кучето ми донесе каквото беше останало от птичето, но не можех да го окача на веските. Навлязохме в нивата. Кучетата търсеха упорито, но пъдпъдъкът бягаше в гъстата растителност и не се вдигаше. Понякога излиташе изненадващо, не откъдето го очаквахме. Вдигнахме по петнадесетина. Аз направих много пропуски. Недоспиването и пийването ми оказваха влияние. Времето беше разкошно за лов - облачно с лек ветрец. Кучетата започнаха да се поизморяват. Решихме да се приберем за почивка. Всички копнеехме за студена биричка. Имах осем пъдпъдъка и още толкова бях изтървал. Всички бяхме много доволни. Прибрахме се в селото, вързах кучето на сянка и започнахме с разбора. Реших да оскубя и почистя улова, но от бирата направо ми прилоша. Единственото ми спасение беше съня. След непробудните часове се събудих като новороден. Минаваше четири часа след обяд. Оправих улова и го прибрах в хладилника. Отидох  да събудя председателя, но на него не му се излизаше вечерта. Реших да мина покрай нивата със слъчоглед и да видя как е прелета на гургулици. През слъчогледа трудно се върви. Кучето вдигна пъдпъдъци, но беше безсмислено да стрелям. Гургулици имаше, но летяха надалеко и много високо. Изкачих се на една височина над язовира. Застанах скрит под един храст и зачаках. Нямаше слука. Слънцето клонеше към залез. Приключваше ловния ден. На отиване с  голямото усърдие на курцхаара ми успях да отстрелям още два пъдпъдъка. Птиците пееха, но много трудно се вдигаха. Прибрах се доволен от излета. Вечерта отново продължи на богата трапеза и сладка раздумка. Отново не усетихме кога превали полунощ. Смисълът на лова е и в срещите и общуването със съмишленици. Сутринта тръгнахме навреме. Искахме да обходим една друга местност. Още в началото кучето ми  застана на стойка. По команда вдигна пъдпъдъка, но аз не уцелих. Оказа се, че в този район няма пъдпъдък. Насочихме се отново към вчерашната местност. Вървяхме покрай дерето през оранта. Изведнъж кучето ми замръзна на стойка, насочено към гъстия храсталак. Тук се срещат фазани, но не беше изключено в гъсталака да лежи и някое прасе. По реакцията на помощника ми помислих, че е фазан.  Свалихме пушките. Подадох команда и за изненада на всички се вдигнаха два пъдпъдъка. Отстрелях единия, но той падна оттатък дерето. Изпратих кучето да го търси. То го намери, но има навика да налапва птичката. До сега не е изяло нищо, но го олигавя. Развиках му се да донесе, но то се стресна, остави пъдпъдъка и дойде при мен. Колегите помислиха даже, че го е изяло. Аз обаче го изпратих отново. Верният ми помощник се върна и не след дълго ме настигна с улова в уста. Пъдпъдъкът сякаш беше оскубан, но цял. Изхвърлих го. Кучето ми работи много упорито. Претърсва голям район. Успя да ми вдигне няколко пъдпъдъка. Успях да отстрелям един. Започна да напича. Горещината започна да ни притиска. Реших да приключа с ловния ден. Въпреки неточния ми мерник, тези дни бях много доволен от излетите. Когато почиствах пъдпъдъците, в тях имаше яйца. Това е причината да не миришат и кучетата трудно  да ги откриват. Остават надеждите за следващите излети и за много празни гилзи.