Калето над Сърневец

Има едно място северно от село Сърневец, което привлича със своята тайнственост. С интерес ходя там и винаги виждам нещо ново и различно. Местността се казва Градището. Представлява висок скалист връх  от който се вижда надалеко. Около скалите е обрасло с гъста растителност. Трудно проходимо е. На самият връх  расте гъста люляка. Този район  е сигурно убежище за сърни и диви свине. Зимe лежат на завет и припек по южния защитен склон,а лeте -на хладина в гъстата растителност. Мястото  е много стратегическо. Животните усещат от далеко приближаващата ги опасност и се измъкват. Не случайно в древността на това място е имало крепост. Има сведения, че е била византийска от времето на император Юстиниян І. Той управлява Римската империя от 527 до 565 година. И по това време Балканите са били проблемен район. Често хуни и прабългари опустошават Тракия. Изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. След 560-та година славяните започват да се заселват трайно на Балканите. По останките от крепостта личи, че не е била голяма. И до сега има добре запазени зидове и могат да се определят границите на съоръжението. Намерих останките на неголямо помещение. Камъните са зидани с нещо като хоросан. Има много парчета от керамика. Тук иманярската активност е много голяма. Копано е навсякъде. Надеждите на търсещите несметни богатства се подсилват от легендите, че на това място е имало римска монетарница, разположена в пещера под скалите. Крепостта е служела за нейна защита. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Не ми се вярва управниците на Римската империя да разположат монетарницата си в размирен район. Няма сведения да е имало значителни залежи на злато, макар че в близост до района има подземна мина. Всички тези сведения карат иманярите да копаят. Имаше изкопан кладенец с много голяма дълбочина, може би над 10-15 метра. Чувал съм разкази от местни хора за намерени находки в региона още от преди много години. За мен това е един прекрасен ловен район. Екологично чист и все още запазен. Жалкото е, че няма цялостно запазена крепост в България. От древността всичко старо се е рушало и е започвано наново. Това е станало характерна наша българска черта, която за съжаление се развива и до днес. Българите не надграждаме, ние рушим и почваме от нулата. Това го показаха и последните години на прехода. Трябва да се учим от историята, поглеждайки останките от разрушените крепости. За да успеем, е необходино да надграждаме върху здрави основи.