Пушка Мосин

След победата в Руско-Турската война през 1877-1878 година, руските военни специалисти правят задълбочен анализ на бойните действия. Достигат до извода, че намиращите се на въоръжение еднозарядни пушки Бердана не отговарят на съвремените изисквания и отстъват по огнева мощ на многозарядните Winchester. Главно артилерийско управление 1882 година получава задача за разработка на многозарядна магазинна пушка. Правят се опити за усъвършенстване на различни образци, изпитват се различни системи. Специалната комисия 1889 година оценява като переспективни предложенията на руския капитан Серей Иванович Мосин и белгийския оръжейник Леон Наган. Постига се компромисно решение. Приема се трилинейната пушка на Мосин, но с някои изменения, взаимствани от конструкцията на Наган. Така се създава 7,62 мм пушка Мосин-Наган. Пушката е приета на въоръжение 1891 година под наименованието "Трилинейна винтовка образец 1891 година". Името на конструктора не е включено в наименованието на оръжието. Производството започва 1892 година в Тулския, Ижевския и Сестрорецкия оръжеен завод. След приемането на въоръжение, до 1910 са направени редица подобрения и са разработени нови образци. Оръжието се произвежда във Франция и САЩ. Пушката е  пехотен и кавалерийски вариант. Оръжието издържа изпитанието на две световни войни. Остава на въоръжение до 1960 година. Произведени са над 12 000 000 екземпляра. Пушката се характеризира с просто устройство и лесно обслужване. Отличава се с изключително здрава конструкция и безотказност. Пехотният вариант е дълъг 1230 мм. Има снемаем ъглест щик, който се поставя с помоща на щикова тръба. Този тип щикове са нанасяли големи поражения. Теглото на пушката без щика е 4 кг. Щикът тежи 0,5 кг. и е с дължина на острието 430 мм. Цевта е 730 мм, осигурява начална скорост на куршума 865 м/с и висока дулна енергия над 4 000 Джаула. Прицелната далекобойност е 2 000 м. Ефективната стрелба е до 800м. Скорострелността на пушката е 10 изстр./мин. Използваният патрон е 7,62х54R обр. 1908 г. Това е рандов патрон, с външен фланец, което създава затруднения при многозарядните оръжия. Проблемът е заклинването на патроните в магазина. За се избегне този недостатък, е поставен отсечко-отражател. Магазинът е с капацитет 5 патрона. Зареждането може да става с помощта на тенекийка, от която се зареждат бързо петте патрона или поединично. Преимущество на системата е, че магазинът може да се дозарежда. Затворът се заключва изключително надеждно към цевта с помоща на два противоположно разположени упора, чрез завъртане на 90 градуса. Недостатък на конструкцията е, че ръкохватката се намира в средата на цевната кутия. При презареждане пушката се сваля от рамото и се губи мерната линия. Това затруднява бързото пренасочване на огъня.  Намалява скорострелността на оръжието. Имало е специална изработка снайперови пушки, при които се разчита на точния изстрел. Голямата дължина на оръжието затруднява неговата маневреност, особено в ограничени пространства. Този недостатък се избягва с карабините, които са по-компактни. Простото устройство, позволява разглобяване без никакви инструменти. При натискане спусъка в крайно положение, издърпване на затвора назад, той се освобождава и излиза. Изработените детайли са с по-големи конструктивни допуски. Това обуславя тяхната пълна заменяемост. Затворът има технологични луфтове и хлабини в цевната кутия, но това се явява преимущесво за работа при големи температурни толеранси. Оръжието действа безотказно в широки температурни граници, не е капризно към замърсяване. България ползва пушката в много от войните. Тогава силно влияние имат немските и австрийски интереси. Това налага и закупуване на въоръжение от тези страни. Голямо количество  пушки Мосин-Наган са продадени на Финладия, която ги преработва поставяйки нови цеви. По времето на социализма, пушката е на въоръжение в нашата армия до напълното и заменяне с автомат Калашников. Системата Мосин-Наган е била едно удачно решение за своето време. Тези пушки отдавна не са на въоръжение, но остават да са предпочитано оръжие от много любители и колекционери. Поради мощния боеприпас, пушката има силен откат и при неправилно прикладване, не бих могъл да кажа, че стрелбата е приятно удоволствие. На базата на тази система, от снетите от употреба пушки у нас са произвеждани два варианта ловни карабини - "Кселифор" и "Мазалат". За съжаление, те не се ползват с добра слава сред ловците поради ниското си качество на изработка. Не могат да конкурират реномираните марки на оръжейния пазар и постепенно производството им замира. В историята пушките Мосин-Наган ще останат като едно добро оръжие оставило много празни гилзи по бойните полета.