Унищожение

Днес беше прекрасен пролетен ден. Стремя се да съм колкото си може по-често  сред природата. Реших днес да организирам излет в Средна гора. Знаех едно красиво място. Има изграден заслон, до който има изворче с много вкусна планинска вода. Не бях ходил там близо три години. Тръгнахме сутринта навреме. Бяхме почти цялото семейство - аз, жената и кучето. С радост излязохме от шумния и замърсен град. Колата оставихме на центъра на най-близкото село и продължихме пеша. Времето беше слънчево и топло. Всичко в природата се пробуждаше. Пътя до мястото е около час и половина. Върви се по горски път. Беше много приятно. Най-голямо удоволствие изпитваше кучето. Животното разбира, когато не е на лов. Хващаше диря, но бързо се връщаше. Наслаждавахме се на чудното време. Пътят не ни се увидя. Изненадата дойде, когато стигнахме набелязаното място. Хубавата акациева горичка беше изсечена. Изворчето беше разбито и почти пресъхнало. Всичко наоколо  обрасло с тръни и къпини. С усилие се стига до заслончето. То беше запуснато и занемарено. Спомних се времето на незабравими ловни излети, когато обядвахме и се веселяхме тук. Не можех да проумея случилото се. За да добиеш 10-15 кубика дърва за огрев, да унищожиш такова място! Що за безотговорност е това. Жалкото е, че това е станало с разрешението на държавата. Не би могло да се изсече цялата горичка без разрешението на горското. Явно за някои това място не е имало никаква стойност. Аз се замислих колко ли още прекрасни кътчета са унищожени по този начин. Изсичането на горите ще доведе до безвъзвратни последици. Акацията бързо се възстановява, но това място никога няма да бъде вече същото. Седнахме и обядвахме. Тук повече нямаше защо да идваме. Мястото е безвъзвратно унищожено. На връщане минахме по друг път. Попаднахме на ровено от диви свине. По пътя имаше цъфнали теменужки. Пролетта е едно начало. Какво ли ще остане след още няколко години. Ние търсим вина в управляващите, които сами си избираме. Но защо се търпи да се изхвърлят безнаказано боклуци. Българите сами се унищожаваме. Природата не прощава мародерството над нея. Последствията ще се усетят от следващите поколения. Сигурно няма да остане естествено място,  където да се насладиш на природата. Ако не се спре това безумие, както беше унищожена  икономиката ни, така ще унищожим и природата си. Какво ще остане тогава от България?