3 март

Днес е национален празник, но някак не чувствам да е празнично. Българите сякаш започнахме да губим своята национална гордост. От векове сме в криза и чакаме някой друг отвън  да дойде и да ни оправи. 700 години робство е оказало неминуемо влияние на нашата идентичност. Сякаш сме орисани да сме зависими.На 3 март  преди 132 години, се правят първите стъпки към нашата независимост, но дали сме независими сега. Падането ни под турско робство през 1396 година е  заради междуособици и предателства на управниците. Пет века сме управлявани и може би това изнасяло на българина. Омразният десятък е бил поносим данък в Османската империя и спомагал за развитието на българите. Тръгваме да се борим за независимост, когато започваме да се развиваме икономически. Създават се  модерни фабрики, но на чорбаджиите вече им трябва и власт. Ясно е им е било, че сами не можем да се преборим със силната турска империя. Великите сили и тогава са били на страната на Турция. Русия до това време е водила тринадесет войни с Турция и винаги се е стремяла за влияние на Балканите. Създава се впечатлението, че тя е единствения защитник на християните в Османската империя. 3 март 1878 година е едно начало, но следва Берлинския конгрес. На него Великите сили охлаждат еуфорията. Войната срещу Турция е спечелена, но с това не сме станали по-малко зависими. Идват да ни управляват  чужденци, на които отново се кланяме. Как да просперираме като се изправяме един срещу друг. Българин предеде Левски, убил е може би Ботев. След Освобождението се самоизбиваме. Чужди интереси съсякоха Стефан Стамболов, убиха Алеко Константинов. След националната катострофа оставихме цар Фердинанд да си отиде с вагони национални ценности, но се намери българин  да убие Александър Стамболийски. Да не говорим колко българи се избиха през антифашистката борба и какъв беше реванша през социализма. Ние унищожаваме елита си и се прекланяме на тези които идват "отвън". Никой не потърси отговорност на цар Фердинанд, както и никой не търси отговорност сега на внука му, който ни "оправи" за 800 дни. Как да повярвам сега на някой, който е получавал 300 000 долара годишно, а сега работи за 2701 лева месечно. Аз не съм наивник, този човек има за цел да  обслужва нечии чужди интереси. Него не го интересува какво е състоянието на народа. За него е важно мнението на Международния валутен фонд и Световната банка. Тях обаче не ги интересува просперитета на България. За тях е важно ние да сме зависими и послушни. Защо не се потърси отговорност на тези които унищожиха и разграбиха икономиката ни . За каква независимост говорим ? От години имаме отрицателно търговско салдо. Не произвеждаме почти нищо. Продадохме си рафинерията, затворихме си атомната електроцентрала, харизахме електроразпределителните дружества на други държави. Продадохме си банките на безценица и сега парите ни се изнасят извън страната. Няма я армията, а структурите за вътрешна сигурност се раздират от скандали.  Вече не мога да си отговоря на въпроса кое гарантира териториалната цялост на страната ни. Българинът не е губил битка на бойното поле, но защо са ни предавали безнаказано политиците. Искам някак да вярваме в себе си. Да разчитаме на собствените си сили. Искам да видя икономически силна и независима България. Днес е празник, който трябва да накара политиците да се замислят, че никоя държава няма да работи за успеха на друга държава, а се бори само за собствените си интереси. За двадесет години загубихме много. Сега  няма накъде, трябва да тръгваме нагоре. Вече няма кой да дойде на власт, всички бяха. Ако и тези управляващи се провалят, може би единствения изход е да обявим война на някоя съседна държава, тя да ни завладее и да ни управлява. Аз искам да повярваме в себе си . На ден като днешния, да извадим и погледнем българското знаме. Да си спомним колко празни гилзи са оставени по бойните полета, колко знайни и незнайни герои са проляли кръвта си, за да защитят всяка педя българска земя.