сряда, 24 февруари 2010 г.

Юбилей

Днес е празник за мен. Имам рожден ден Навършвам 50 години. Половин век е дълъг период от живота на човека. Бих казал, че съм навършил зряла възраст и отивам към старостта.  Не мисля, че живота си е отишъл. Сега се се чувствам уверен в себе си. Знам  и мога. Като си направя равносметка нямам основание да съм недоволен от изминалите години. Срещал съм много трудности и съм ги преодолявал. Благодарен съм на родителите ми, които ме научиха на трудолюбие и честност. Като дете бях палав и буен, но ученолюбив. Двама души,   оказаха влиание на развитието ми - вуйчо и братовчедка ми,  за съжаление не са вече на този свят. Няма да забравя като малък как вуйчо ме научи да чета до 10, след това да карам колело и мотор. Подари ми  сигнален пистолет. От братовчедка си взех любовта към книгите. Тогава работеше в библиотека. Даваше ми интересни книги. Покрай възхваляващите партизанското движение и  Отечествената война, прочетах през онези години и забранената "Корона и кръв". Детската ми мечта беше да стана офицер, даже като малък си бях ушил униформа. Отраснах в Балкана на воля сред природата. Това ме закали и научи да ценя естествените, истинските неща, да оцелявам при всякакви условия. Постигнах мечтата си. Въпреки големите перипети завърших с отличие военно училище. Станах офицер. Отдадох младостта си в служба на Родината. Постоянно се стремя да уча и да се развивам. Преминах през много препятствия. Честта и достойнството поставям над всичко. Мразя и ненавиждам предателството. Не съм се стремил към богатсво и власт. Не можах да направя кариера. Няма да забравя  думите на един полковник от Министерството на отбраната на един банкет - "Хубаво момче си ама, не пиеш и не пееш". За да се издигаш в нашата държава има четири условия: да си некадърен, послушен, пианица и лизач. Това не можах да го възприема. Грешката ми беше, че казвах открито това което мисля на началниците си. Разбрах, че така не се върви напред. В природата винаги има равновесие. Кариера не направих, но създадох и съхраних прекрасно семейство. Съпругата ми винаги ме е подкрепяла във всичко. Гордея се с постиженията на децата ни. Развам се, че наследиха положителното от мен, но избягват и се поучават от грешките ми. Другата ми голяма мечта беше да стана ловец. Над петнадесет години съм по ловните полета. Рядко пропускам излет. От пет години имам ловно куче - курцхаар, верен приятел и другар. Интересът ми към оръжията не е намалял, но се зарекох повече да не купувам. Разрешителното и касата ми са запълнени, а колекцята ми от ножове надхвърля тридесет. Като видя нещо ново с интерес го разглеждам и разучавам. Харесват ми старите оръжия. Старая се да поддържам физическата си форма. Не се давам на по-младите. Не им отстъпвам нито на точна стрелба, нито на физическа издържливот. Днес си пожелавам още дълги години да ходя на лов и да оставям  много празни гилзи.

3 коментара: