събота, 20 февруари 2010 г.

Приключихме ловния сезон

Днес беше прекрасен ден да бъдеш сред природата . Прогнозата на синоптиците се сбъдна. От сутринта беше слънчево и топло.  Имах чувството, че изведнъж дойде пролетта. С планираната хайка за  лов на хищници,  по принцип    завършва  активния ловния сезон.  Остава да направим пролетната  таксация,  годишното събрание и да продължим  с грижата за дивеча. Събрахме се двадесет ловци.  Решихме да направим две пусии.  По принцип  по това време хайките за хищници се правят без кучета , за да не се безпокои  полезния дивеч.  Този  метод на лов на хищници е малко ефективен . Разчита се преди всичко на случайността. С председателя на дружинката застанахме в началото на пусията. Бяхме решили след като минат гоначите, да съберем останалите хора и да  се придвижим към следващите места за постовете. Застанах на една височина от където имах  идеален изглед. От тук обикновено минаваше дивеча ,когато е подплашен.  Още  от далеко  видях  зайчето, което се насочи точно към мен по нагорнището. Стоях абсолютно  неподвижно .  Беше  млад заек. Като дойде на десетина метра от мен, вдигнах  пушката  за тренировка и го поведох. Заекът изхвърча, но беше идеална мишена. Не стрелях разбира се. Зарадвах се много, че зайчето е оцеляло през зимата.  Председателят ми се обади да слизам надолу. Настигнах го и му се похвалих за срещата  с зайчето. Радостен ,  той ми каза, че и при него излязло едно.   Събрахме се  с другите колеги и тръгнахме  към сборния пункт. Минахме покрай хранилката. Около мястото, където се хвърляше зърно , бекасите бяха надупчили земята сякаш с дрелка. Вървяхме и си говорехме. Изведнъж почти изпод  краката ни се вдигна ято от десетина яребици. Явно се въртят покрай храната, оцелели  от студа и жищниците. Излязохме на засятата нива и тук останахме приятно изненадани.  Бяха ровили диви свине. Имаше съвсем прясно изровени ями, сякаш багер ги  е копал.  Доволни сме, че дивеча се върти   в района ни. На следващата гонка също не  можахме да  отстреляме хищник . Видяхме фазан, горски бекас, ято местен юрдек и голямо ято гривеци.  Излезе ни голяма дива котка. Доста охранена, явно и тя се възползва от труда ни , но за съжаление е вече защитен вид, въпреки големите поражения които нанася.  Решихме да приключим с лова. Събрахме се на язовира да обядваме. Тук както винаги стана  много весело. След като се нахранихме,решихме да изразходваме останалите стари патрони. Направихме си импровизирани мишени в безопасни направления. Падна голяма стрелба и майтапи.  Изкарахме един прекрасен ловен ден, хищник не отстреляхме, но оставихме много празни гилзи.                                      


 
  

Няма коментари:

Публикуване на коментар