Виелица

Метериологичната прогноза беше за лошо време. Председателят на дружинката взе разрешетелни за индивидуален лов на горски бекас и гривяк. Нямаше смисъл да тръгвам рано сутринта. Закусих спокойно, пих даже кафе. Разбрахме се ако закъснея, да остави бележката на баща си. Бях решил предварително в кой район да ловувам. Там често съм вдигал бекаси и съм засичал прелет на гривяци. Обадих се на колегата, но той беше отишъл в противоположната посока. Времето беше неприятно студено. Реших да оставя колата в края на една нива. Всичко беше замръзнало. Насочих се към гората. Вятърът беше пронизващ, студът щипеше неприятно лицето. Изкачвайки нагорнището се загрях. Кучето търсеше в широк периметър, но имах чувството, че в това време всичко се е изпокрило. Наближих гората. В края на поляната, на около двеста метра от мен видях две сърни, които бързо се скриха в гъсталака. Кучето намери дирята, потича малко по нея и се върна. Реших да вървя покрай гората. Нямаше смисъл да влизам в гъсталака, ако се вдигнеше бекас в гъстото, стрелбата е много трудна и несполучлива. Разчитах на действията на помощника си. Не намерихме нищо. Вятърът и студът се засилваше. Стигнахме до една местност, за която се носеше легенда, че от там иманяри преди много години са изкопали позлатена колесница. Наистина и сега личаха изкопи от иманярски набези. Помислих си, че има и по-луди от нас ловците като видях какви изкопи са правени. Започна да прехвърча сняг. Реших да мина през един връх, където имаше интересни скали. Не бях ходил там, но подцених времето. Снегът се засили. Започнах да се замислям дали ще мога да изляза с колата от нивата. Стигнах върха. Гледката беше чудесна. Намерих едно място, оградено отвякъде със огромни камъни. Беше завет, стори ми се, че студа не се чувства на това място. Имаше нещо уникално и магическо. Реших да почина и след това да се прибирам към колата.
Винаги на лов си нося храна и вода в раницата. Не забравям ядене и за кучето. Понякога лова от удоволствие може да се превърне в изпитание за оцеляване и човек трябва да бъде подготвен за всичко. След като се подкрепихме, тръгнахме към изходния пункт. Вървяхме само по надолнище, сега трябваше да внимавам да не се подхлъзна, защото беше замръзнало. След около час стигнахме до колата. Днес нямаше слука и празни гилзи. Реших да оползотворя деня като мина покрай един извор и да налея вода за пиене. Снеговалежът стана много силен. Прибрах се благополучно и останах с надеждата за следващия излет.