Пистолет Макаров

За този пистолет могат да се чуят най-различни мнения. От възхваляване до пълното му отхврляне. Лично аз съм пристрастен към това оръжие. Цялата ми служба в Българската армия е свързана с него. На нас българите ни е присъщо да отхвърляме и забравяме миналото си. Всяко оръжие трябва да се разглежда само за себе си. То е създадено в определено време, с конкретно предназначение. Пистолетът МАКАРОВ е конструиран от Борис Фьодорович Макаров през 1948 година. След краят на Втората световна война започва превъоръжаване на Съветската армия. Отчита се опита от войната. Намиращият се на въоръжение пистолет ТТ е изиграл своята роля. Анализиран е бойният опит от неговото използване. Мощният 7,62х25 патрон, който се използва в автоматите ШПАГИН и СУДАЕВ се оказва не особено удачен за късо оръжие, при близък бой, поради малкия възпиращ ефект. 7,62 мм патрон има голяма пробивна сила. Описани са случаи когато немски войник, прострелян в сърдечната област, от близко разстояние продължава да стреля и нанася поражения. След войната е поствена задачита да бъде разработен пистолет за офицерския състав на Съветската армия, който да отговаря на следните основни изисквания: да бъде изключително надежден, да има добър възпиращ ефект, същевремено да бъде компактен, маневрен, с неголямо тегло и лесен за обслужване. Стига се до извода, че най-подходящ е патрона на Борис Семин 9х18. Той е разработен на основата на немския боеприпас 9х18 УЛТРА. Този патрон е създаден към края на войната и се явява междинен между 9х17 и 9х19. Има сведения, че е изпробван върху концлагеристи. Новият съветски боеприпас е обаче 9,25 мм. В създадения МАКАРОВ много неща са взаимствани от немския ВАЛТЕР ПП, смятан за един от най-добрите пистолети. Принципа на работа на автоматиката е на базата на отката на свободния затвор-кожух, напълно обхващащ неподвижната цев. Ударно спускателния механизъм е с двойно действие.Има обаче конструктивни решения, които правят пистолета МАКАРОВ строго индивидуален. Конструкцията включва само 25 детайла, което прави пистолета изключително прост и лесен за технологично производство. След различни доработки и усъвършенствания пистолета започва да се произвежда от Ижевския механичен завод през 1949г. Преминава войскови изпитания и е приет на въоръжение в Съветската армия през 1951 година. Дължината на пистолета е 161 мм, всочината 30,5 мм. Цевта е дълга 93,5 мм. Пълнителят е едноредов и събира 8 патрона. Тежи празен 730 грама, а пълен 810 грама. Началната скорост на куршума е 315 м/сек. Далекобойността е 350 м., ефективното разстояние за стрелба е 50 м. Скорострелността е 25 изстрела в минута. В Българската армия се появява в края на шестдесетте години. Когато започнах службата си като офицер през 1984 година, все още имаше на въоръжение в различни подразделения пистолети ТТ. Много от колегите не искаха да се разделят с този легендарен пистолет и гледаха с недоверие на Макарова. Пистолета се произвеждаше вече в завод АРСЕНАЛ - Казанлък и по нищо не отстъпваше на съветското производство. Контролът на производството, използваните материали и качеството на изработка беше изключително висок. Лично на мен пистолета ми пасна идеално. Свикнах с него и го носех постоянно. Спомням си един случай, бяхме решили колеги да си направим банкет на една хижа. При нас работеха волнонаемни цивилни служители. Бяхме изпили по две, три бири, когато един от цивилните - офицер от запаса, започна да оплюва пистолета МАКАРОВ - на 20 метра, сграда не можело да улучиш. Казах му да сложи бирена бутилка на 30 крачки и да се хванем на бас на каса бира. Избрахме безопасно място. С първят изстрел счупих бутилката. Всяко оръжие си има своите особености. Пистолета МАКАРОВ има сравнително къса цев и не толкова мощен боеприпас. За него точната стрелба е до 25 метра. Дойде демокрацията, през която всичко старо започна да се отхвърля. Започна да се говори за превъоръжаване на армията ни, което така не стана и до днес. Имах възможността да присъствам на изпитания на различни видове пистолети. Почти всички от тях превъзхождаха Макарова по огнева мощ, далекобойност, групираност на боя. Когато обаче започанаха изпитанията по надеждност, които са най-тежките, ситуацята се промени. Пистолета се замразява до - 50 градуса по Целзий и се стреля, след това се нагрява да + 50 градуса и отново стрелба. Слага се в прахова камера и без да се почиства се стреля. Пуска се от определена височина. Тестовете са изключително жестоки. Единствено при всички изпитания Макаров не засече. На новопроизведените пистолети им дават ресурс 4 000 изстрела. Аз съм виждал МАКАРОВ на 10-12 000 изстрела и стреляше перфектно. Едно от добрите неща на демократичните промени, че се разреши на обикновените граждани да притежават оръжие. Лично аз не се поколебах при избора си, купих си личния, служебен МАКАРОВ. След това в АРСЕНАЛ - Казанлък ми го доработиха - хромираха го, промениха скобата, предната част на затвора и рамата. Поставиха ми нова ергономична ръкохватка и пета на пълнителя. Пистолета стана изключително удобен. За съжаление се промени коренно външния вид на старя армейски Макаров, но си остана стария материал и всички преимущества. За мен това е най-добрият, надежден пистолет за самоохрана и отбрана. Сравнително все още по-евтините патрони позволяват да стреляме на регламентираните стрелбища, да поддържаме формата си и да оставяме много празни гилзи.