Ловна пушка ИЖ 58 МА

Това е пушката с която съм имал най-много слука. С нея убих първото си диво прасе. Бях още млад ловец. Сложиха ме на едно място, средата на една поляна, от където животно нямаше да мине. Беше сутринта на прекрасен ден в края на месец октомври. След десетина минути инстинктивно се обърнах и какво да вид, от дерето на края на поляната излезе грамадно прасе. Нищо не го гонеше, бягаше лекичко. Беше на около стотина метра от мен. Реших да притичам, за да го доближа. Като мръднах само, прасето набра страшна скорост към боровата гора в другия край на поляната. В дясната цев имах бренеке, в лявата сачми 13 нули. Тичешком стрелях. Чух как куршумът изсвири над прасето. Не улучих. Спрях, за да се прицеля по добре. В този момент от другата страна срещу мен излезе колегата, също млад ловец, за да види какво става. Вече хладнокръвно водейки глигана, изчаквах да подмине и да не е в створ с колегата. Определих момента и стрелях. Огромното животно падна като отсечено. Беше на около четиридесет метра от мен. Бързо презаредих и предпазливо се приближих. Нямаше нужда да стрелям втори път. Пораженията бяха фатални. Като деряхме животното всички се възхищаваха, че изстрелът бил като по учебник. Беше си слука. Пушката обаче има прекрасен бой. Лека и прикладиста. Купих я на старо от тъста на мой близък роднина, а всъщност беше останала от баща му. С нея беше ловувано само на едър дивеч. Произведена е може би седемдесетте години на миналия век в СССР. Качествено оръжие и много разпространено за времето си сред ловците. Пушката е 12 калибър. Цевите са хромирани, шок и полушок. Предпазителят е автоматичен. Цялата дължина на оръжието е 1145 мм. Цевите са дълги 720 мм. Теглото е около 3,2 кг. Бойните пружини са спирални. Иглите са в блок с ударниците и системата позволява плавното им спускане. Според мен това е едно много здраво и надеждно оръжие. Една случка обаче ме накара да се замисля. Бях викач, началото на декември месец преди доста години. Студено време, но нямаше сняг. В дружинката която ловувах имаше много гости. Райотът беше много хубав. Бях влязъл в един голям гъсталак, където трудно се вървеше и реших да изляза към боровата гора. Там минаваше горски път. Тъкмо се измъкнах от гъсталака на пътя чух ожесточения лай на кучетата. Вдигнаха някакъв дивеч и го подкараха към пусията. Аз тръгнах по пътя който извеждаше до постовете. Кучетата се вършеха прекрасно работата. Усетих обаче, че се връщат обратно към мен. Помислих, че извъртат чакал и сложих патрони с по-дребни съчми, за да мога да го отстрелям. Пътят беше по-нагорнище и изведнъж на билото излезе на двадесетина метра от мен огромен глиган. не вярвах, че в нашите гори живее такова животно. Стерлях инстинктивно. Удареното животно се обърна право към мен. Стрелях втори път. Раненият звяр, тракайки със зъби се засили. Не знам колко бързо съм презаредил и с какви патрони, но дублирах два изстрела от дсетина метра. Глиганът смени рязко посоката. Видях, че съм го улучил лошо, но едрото животно не падаше. Кучетата започнаха да го натискат. Издебнах момента и повалих нереза с едно бренеке. Когато видях големите му зъби, осъзнах какво можеше да се случи с мен. Тогава реших, че ще си купя пушка с изхвъргачи или автомат. Сега имам и двете, но старата класическа успоредка стои в касата. Рядко излизам с нея на лов, но си я пазя и поддържавм в отлично състояние. С нея съм имал много празни гилзи и незабравими преживявания.