Два дни на лов

В събота времето беше лошо. Непекъснато валеше сняг.Имаше ниска видимимост. Въпреки всичко решихме да отидем на лов. Направихме разпределението и тръгнахме към местата. Снегът и вятърът се усилваха. Виждаше се максимум на двадесетина метра. Застанал на място напрягах слух и зрение. Района беше сечище, но не вярвахме в това време да излязат дървари. По едно време дочух придвижването на нещо голямо. От опита ми знаех, че не е прасе. Чу се и пръхтене. Приместих се за да видя какво е. Оказа се циганин на катър. Обадих се на колегите. Налагаше се да сменим района. Бяха дашли няколко дървари и напалили огън. Придвижването в снега ставаше трудно. Казаха ни четири човека да завардим една местност, но засъсняхме. Чух лая на кучетата. Викачите минаха над мен. Почаках още малко. Беше станало обяд. Уговорката беше да се съберем на заслона където да хапнем. Трътнах на там. Търсех пътека през гъстълака. На едно открито място пресякох чисто прясна диря. Няколко прасета бяха преминали минути преди мен. Обадих се на ръководителя на лова. Казаха ми да отивам на заслона, ще хапнем и тогава ще мислим какво да правим. Хората бяха премръзнали и се топлеха на огъня. Беше станало след обяд. Хапнахме. Виелицата се усилваше. Решихме да прекратим лова за днес. За верета бяхме насрочили събрание. Надеждата остана за следващия ден. Сутринта беше само за лов. Снегът беше спрял. Ясно и студено. Събрахме се основната група и решихме да ловуваме в ниската част. При нас гостите са добре дошли. Никого не сме върнали, но има хора с които ти е неприятно да общуваш. Има един "голям началник в горското в София", страшно антипатичен и нахален човек. Не качва никой в джипа си. Идва без покана, води и сина си, та трябва да му се чувстваме задължени. Решихме да не си разваляме от сутринта настроението. Очертаваше се хубав ден. Заехме местата си. Аз застанах на една диря и зачаках. Чу се лаят на кучетата. Смъкваха дивеча право към мен. Свалих предпазителя на пушката. Не мърдах и не дишах. Изведнъж животните се разделиха на две в дерето под мен. Кучетата ги подгониха нагоре по дерето. Прасето излязло на 700-800 метра над мен. Други три прасета минали след един завой около 300-400 метра от моята позиция. Наравих извода, че за да може да се стреля трябва да има поне 4 човека да пазим. Чуха се изстрели зад мен. Обадиха се, че е ранен голям нерез и тръгват по дирята му. Раненият глиган влиза в едни много гъсти храсти, но преди това разпрал жестока единия барак, който го гонел. Кучето след това го шиха, но не се знае дали ще оживее. Опитен колега с изстрели, успява да изкара нереза от тръните и да го доубие. Засякохме друг нерез, влязъл в един район. Решихме да го претърсим. Бързо се преместихме. Аз останах на една поляна обрасла с храсти и къпини. Чуха се виковете на гоначите и два бързи изстрела. На края на поляната на около 200 метра от мен мярнах нереза който бягаше на долу. Далеко беше за стрелба с гладкоцевна пушка. Реших да прибягам, ако мога да го присека и да стрелям. Тичайки свалих предпазителя на пушката - голяма грешка. Гледах къде ще се избие прасето, не къде стъпвам. Спънах се в един капинак и политнах напред. Падайки на земята, пръста ми беше на спусъка и произведох изстрел в земята. Ето така стават белите. Имам се за стар опитен ловец. Безопасното боравено с оръжието е основен мой приоритет, но винаги може да се случи непредвидимото. За щастие съчмите се забиха в земята. Станах отръсках се, бързо презаредих и тръгнах надолу към едно дере, което водеше към язовира. Намерих дирята. Имаше кръв по снега. Глиганът беше ранен. Тръгнах вече внимателно по следата, готов да стрелям. Надявах се прасето да е легнало в някой гъсталак. След малко се притекоха трима млади колеги и решихме да вървим по дирята. Изминахме около 7-8 километра. Обади се един от гоначите, че му излязло прасе по което стрелял от петнадесетина метра. Много кръв, но прасето не паднало. Той тръгнал по следата и искаше помощ. Доста се изморихме и решихме да се съберем на заслона, да мислим какво да правим. Бяха докарали убития нерез и му се възхищавахме. Другите ловци пътуваха с автомобил към нас. Чакахме да се съберем всички. Чуха се изсрели. Помислихме, че гърмят от съседната дружинка, но се обадиха нашите хора и се похвалиха, че убили едно прасе, което излязло пред колата. Беше късният следобяд. Застуди се много. Събрахме се и при равносметката се оказа, че днес е гърмяно по шест прасета, от които две паднали, две загубени и две неударени. Решихме няколко човека докато не е мръкнало да отидат да търсят ранените прасета, а ние да одерем и разфасоваме тези. Премръзнали и доволни приключихме лова. "Големият началник" се беше обадил да му занесът пая на него и на сина му у тях. Загърбихме негативното, такива хора нямат управяне. Важното е, че днес имаше много емоции, празни гилзи и слука.